Да манифестираш или да не манифестираш – това е въпросът. Ако

Да манифестираш или да не манифестираш – това е въпросът. Ако вярвате, че личните ви мисли имат силата да основават действителността, може да се окаже, че игнорирате практическите дейности и напъните на другите.
В навечерието на всяка нова година
се отдаваме на фантазии и визуализации по какъв начин през идната ще бъдем по-успешни, по-добри, в прелестна връзка, с задоволително пари за пътувания, личен бизнес, желани движимости, и каквото още може да роди необузданото ни въображение. Но това „ магическото мислене “ може да ни вкара само в спиралата на депресивни положения, в ритуализиране на всекидневието, и несъмнено инфантилизация.  Да манифестираш или да не манифестираш, това е въпросът, написа Дир.бг.
Речникът на Кеймбридж избра „ манифест “
за дума на 2024 година, откакто звезди като певицата Дуа Липа и гимнастичката Симон Байлс приказваха за „ манифестирането “ (проявяването) на своя триумф.

Терминът, набрал известност в ТикТок и други обществени медии, e прегледан близо 130 000 пъти на уеб страницата на речника тази година, което го
прави една от най-търсените думи на 2024 година
Според лексикографите терминът „ да се манифестираш “ („ да се проявиш “) е еволюирал, с цел да се употребява в смисъла на „ да си представиш, че постигаш нещо, което искаш, с убеждението, че като го направиш, вероятността то да се случи е по-голяма “. Но за какво не е по този начин?
Д-р Сандер ван дер Линден,
създател на книгата „ Психология на дезинформацията “ и професор по обществена логика на психиката в университета на Кеймбридж, предизвестява: „ Манифестирането е това, което психолозите назовават „ магическо мислене “ или общата заблуда, че избрани умствени ритуали могат да трансформират света към нас “, споделя той.
Дори бе предложен методът 3-6-9,
който приканва да записвате желанията си три пъти заран, шест пъти следобяд и девет пъти преди лягане. Тази процедура предизвиква обсесивно и компулсивно държание без забележими изгоди “, категориен е доктор Дер Линден.
„ Манифестирането на благосъстояние,
обич и власт може да докара до нереалистични упования и отчаяние “, споделя още професорът. „ Помислете за рисковата концепция, че можете да излекувате съществени
болести просто като си го пожелаете…
Изключително значимо е обаче да се разбере разликата сред силата на позитивното мислене и преместването на действителността с мозъка – първото е здравословно, до момента в който второто е псевдонаука “, споделя още доктор Сандер ван дер Линден.

Децата се отдават на игри и с възторг одобряват фантазиите, въображаемите другари, Дядо Коледа или Феята на зъбките. Изследвания демонстрират, че фантастичните игри и магическото мислене в действителност подтикват изобретателното и ексцентрично мислене. Когато децата гледат филм с вълшебен детайли, тяхното показване
в изобретателни задания доста се усилва.
Но до момента в който израстваме е значимо да изоставим тези модели, с цел да запазим здравия си разсъдък и да се научим да поемаме отговорност. Търсенето на знаци на свръхестественото има своето пояснение – мозъкът ни е организиран да разпознава модели.
Създаването на такива връзки е помогнало
на нашите предшественици да оцелеят в обстановки, които не схващат изцяло. Откриването на модели дава заблуда за надзор, предоставяйки успокоение посредством елиминиране на нежелани изненади. Хората търсят суеверия, щастливи цифри, съвпадения, синхроничности и други форми на мислене,
които могат да ги успокоят.
Неизвестното прави мнозина по-тревожни. Колкото по-високо е нервното напрежение, толкоз по-често хората се обръщат към суеверия и вълшебен ритуали – чувството за надзор оказва помощ за връщането на самоуважението, само че пък „ кастрира “ опцията да мислим сериозно и да взимаме
съответни и виновни решения за живота си.
Магическото мислене се демонстрира най-често при тези, които имат така наречен външен локус на контрола. Склонността да бъдат обяснявани триумфите или неуспехите с неща, върху които имаме надзор или пък с външни фактори, дефинира вашия „ локус на надзор “ –
разбиране в логиката на психиката, което разкрива връзката
сред настройките и държанието и резултатите от тях в живота ви. Мнозина с вид магическо мислене отдават триумфите и най-много неуспехите си на условия, за които овластяват различен да е виновен (все някой различен е виновен). Хората с вътрешен локус на контрола, в противен случай, са сигурни, че това, което се случва, зависи единствено от тях.

Проявлението има в действителност тъмна страна. Популярни трендове, като да вземем за пример методът 3-6-9, предизвикват обсесивни и натрапчиви поведенчески модели, а също и неправилни мисловни привички и неправилни разсъждения.
Манифестирането е форма на пожелателно мислене,
а пожелателното мислене води до неправилни изводи, постоянно заради неопределено претегляне на доказателствата. Мислещият с пожелания надценява оптимизма си по отношение на вероятността за желан резултат. На метафизичен език този тип мислене се назовава „ интелектуален недостатък “: той блокира постигането на познание.
Манифестирането подтиква хората да мечтаят огромно
и да си показват в елементи всичко, което желаят. Това слага неестествено високи упования за мнозина, като не ги приготвя за неуспех и отчаяние, или така наречен токсична позитивност.

Ако вярвате, че личните ви мисли имат силата да основават действителността, може да се окаже, че омаловажавате или игнорирате практическите дейности и напъните на другите. Може да манифестирате
„ Привличам всички позитивни хора и обстановки към себе си “.
Но по този метод може да не забележите или да не отдадете дължимото на ролята на същинските условия, които изясняват за какво някои неща се случват, а други не – да речем да вземем за пример, че не сте готови задоволително за работата, която толкоз мощно манифестирате.

Проявлението води до логичен неточности. Човек, който практикува манифестиране – и открие, че нещо, което е манифестирал, се сбъдва – евентуално ще припише тези мечтани резултати на своите предварителни очаквания или стремежи. Но това не значи, че вярата е била повода за резултата. Това, че едното е пристигнало преди другото, не значи, че то е било повода:
корелацията не значи причинно-следствена връзка.
Ако вярвате, че силата на желанието за нещо води до сбъдване на това, което желаете, ще приписвате на умствената си активност несъразмерно огромна причинно-следствена успеваемост спрямо други аргументи.

Например, в случай че учите интензивно за изпит и постигнете добра оценка, може да се окаже, че приписвате този резултат на ежедневната мантра или повтарящите се утвърждения, които сте споделили преди изпита, вместо да отдадете дължимото на напъните, които сте положили за учене. За идващия изпит
може да продължите да се проявявате, само че да учите по-малко.
А когато предстоящият резултат не настъпи, може да се окаже, че си го обяснявате с позитивни или фаталистични термини: „ Вселената е възнамерявала нещо по-добро “. Негативният резултат се трансформира в в допълнение доказателство, че към момента би трябвало да мислите положително, и по тази причина няма да измененията метода си.

Въпреки че в началото може да наподобява привлекателно, проявяването може да насърчи и друго – да се обявите за жертвата:

„ Ако мислих по-позитивно, резултатът щеше да бъде друг “. То също по този начин не предизвиква построяването на авариен проект, нова тактика, оставяйки ви
уязвими и разчитащи на шанса и събитията.
Вярата в астрологията, врачки, хиромантията или разнообразни други псевдонауки може да се изясни с резултата на Барнъм, който разказва склонността на хората да възприемат неразбираемите и повърхностни формулировки като тъкмо изложение на тяхната персона.

Колкото и да желаеме звездите и Вселената да изпълнят нашите стремежи, към момента няма такава мощ, която да задейства чудодейно проклинание. Животът ни зависи и се дефинира не от магическите сили, а от нашите персонални дейности. Нека бъдем виновни и да не се отдаваме на „ метафизика за домакини “, както успешно назовава този вид положителна логика на психиката известният ни психиатър и анализатор доктор Николай Михайлов.